Тази година датата на Цветница е 28 април 2024 година.
Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви)
Кой празнува на Цветница
Традиционно, Цветница се отбелязва в неделята преди Великден. С този празник се дава началото на Страстната седмица – периодът, в който християните отбелязват страданието, смъртта и възкресението на Христос.
А ако не знаете кой празнува на Цветница, веднага ще ви улесним. На Цветница имен ден празнуват тези, които носят имена на растения:
Биляна, Беляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка, Детелин(а), Елица – (от Ела), Евелина, Жасмин(а), Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива (име), Иглика, Калина (име), Калин, Карамфил(к)а, Китка, Камелия, Кестен, Кала, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка HAHA, Петуния , Паулина, Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица, Смилян(а), Сияна, Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фиданка, Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а), Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина.
Традиции и обичаи на Цветница
Най-важният обред за момичетата на Цветница е Кумичене. В него участват всички моми, които са лазарували в предишния ден. Според обичая момичетата се събират заедно и тръгват от едно място към река. Според преданията Кумичене се прави само на течаща река. В миналото дори и до селото да няма река, момите са извървявали пътя до най-близката колкото и да е била далече тя.
Самият обред се извършва с кукла под формата на обреден хляб или с венец от върба.
Всяка мома, която ще се кумичи, трябва да е приготвила специален хляб. Този хляб се нарича кукла, но има и други наименования като кравай или колак.
Върху хлябът, наречен кукла, се увива тесто, което имитира тънка пръчка. В единия край на образувалия се кръг се поставят три топчета, които символизират лице - две очи и уста. В различите краища на страната хлябът има свой вид.
Всяка от момите занася на реката от този обреден хляб, който е увит в чиста кърпа -месал. Оглежда се хубаво и се избира място на реката, където водата тече по-тихо. На това място всички момичета изрязват от хляба си тънки парчета. Ножчето, с което са изрязвали хляба се нарича бритвичка. Парчетата хляб се поставят на плоско дърво - бухалка.
След като всички моми поставят залъците си хляб върху бухалката, една от тях натиска дървото докато потъне, а залъците хляб да заплават в реката.
В други райони на страната обичая се провежда с венчета, направени от върба. Всяка мома си оплита предварително свое венче. Всички момичета се нареждат покрай реката и пускат едновременно венчетата си, за да се понесат по течението.
Накрая на обреда, чийто залък или венец е най-напред от останалите – тази мома се прогласява за кумица (кръстница).
Песните са неизменна част от Цветница и Кумиченето. Когато тръгват за реката, момите пеят игрива песен с омайна мелодия. На нея може да се играе ръченица на място или с до три-четири стъпки напред и назад. Празникът винаги е съпроводен с цветя, песни, танци и добро настроение. Затова е и един от най-обичаните.
Злата мома, Златка!
Злата Лазар ходи,
Змейко покрай нея ходи
и на Златка дума:
– Злато, баш девойко,
Златко пристани ми! –
Златка змейну дума:
– Почекай ме, змейно,
Лазар да походя,
кума да кумувам.
...
След като изпеят песента си, момите пристъпват към кумиченето.
Според народни вярвания, докато не свърши кумиченето, всички се боят, че отнякъде изневиделица може да долети змей и да грабне някоя мома. Но, щом стане ясно коя е кумицата, момите вече не се боят от змея. След това страхът изчезва.
След като обичаят е изпълнен всички моми вече е се страхуват, весели са и усмихнати. По традиция кумицата върви отпред, а останалите я следват.
Докато вървят по пътя наобратно към селото, пеят и следващата песен:
Кума, кума, кумице!
Сама си се кумила.
Радка се падна кумица,
Кумица, старасватица.
Напред, напред, кумице!
...
Когато стигнат до дома на момата, която е станала кумица, момите спират на вратата. Семейството на кумицата, което вече знае, че тяхната дъщеря е станала кумица, е готово да посрещне гостите. Ако времето е хубаво, ги канят да седнат в двора под някое дърво или лозе.
Когато се настанят на масата, всяка мома отвива своя кравай, кукла или колак и го дава на семейството на кумицата. След като се нахранят, всички стават и играят последно хоро, докато пеят:
Много здраве на моята майка,
Нека стане рано на Връбница,
Нека иде във гора зелена,
Да набере здравец горско цвете.
...
Свършат ли хората и песните, всички сядат в кръг и завършват кумиченето с припевки. В тези припевки се припяват момък и мома, за които всички знаят, че се харесват. Такива припевки продължават, докато не се припеят всички моми, които са кумували.
Момите в знак на уважение към кумицата й говеят, т.е. не говорят в нейно присъствие. Говеенето трае до Великден, когато всички се събират за големия празник.
В миналото се е приемало, че мома, която не е лазарувала и не се кумичила, не може да се омъжи и дори да тръгне да се жени без кумичене, лошият змей ще я отвлече за булка.
Всички тези обреди и обичаи от миналото са запазени и все още се изпълняват в много части на България. Празникът се отбелязва с културни и фолклорни събития в много населени места. Спазването и пресъздаването на тези традиции показва уважение към предците ни и тяхната същност. Защото без тях ние нямаше да сме това което сме. Без минало, традиции и история къде щяха да са българския ни дух и идентичност? Разказвайки ви днес за обичаите на Цветница, спазвани през годините, успяхме да се потопим в тях и да си представим как е протичало Кумиченето. Надяваме се да сме успели да го предадем и на Вас, четейки тази статия!
Религиозно значение на Цветница
Християнската църква чества влизането на Исус Христос в Йерусалим. В този ден се отслужва молитва и се благославят върбови клонки, които се раздават на вярващите и всеки ги отнася в дома си за здраве. В някои региони на страната, традицията е да се приготвят украсени венци от цветя и зеленина, които се носят в ръцете или поставят на вратовете на хората.
От осветените в църквата върбови клонки се сплита венец, който по традиция се окичва на портата/входната врата.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим.
Въпреки че Цветница е християнски празник, той също така притежава дълбоки корени във вярванията и обичаите на славянските народи.
Цветница е един от най-красивите и оживени празници в българската култура. На този ден празнуват много именици. Но този ден е много повече от празник на цветята и хората, носещи имена на цветя. Превърнал се е в символ на надеждата, новото начало и благополучието. В този ден хората се събират заедно, празнувайки и споделяйки радостта то живота, пролетта и вярата в доброто. Нека не губим тези прекрасни обичаи, нека ги съхраним за поколенията напред, както са направили и нашите родители.
Независимо от религиозните и културни вярвания, Цветница е време за събиране на близки и приятели, за създаване на специални спомени и за изразяване на обич и признание към тези, които обичаме.
